пейзаж

Ще слязат стъпките ти
от картината.
Сред ореховата черупка на нощта
ще се събличат
дълго…дълго
в тъмното
отминалите есени на чувствата.
Зелените стени ще се събличат
от дневната целувка на дъгата.
Нощта е птица-
времето ще скрие.
Там ,нейде…сред поточето
в съня ти.

А после ще заглъхват
стъпките.
Избродили у мене самотата.
От тялото на пътя
бавно…бавно
ще се разтварят.
В прах.И вятър…


Рецензии