Познавам те…
Ти неведнъж
си ме затварял.
И неведнъж
за тялото ми
бил си стая.
Пред прага на нощта
и лятото
от мене крил си
и любов.
И вяра…
Познавах твоите ветрове.
И вените
на твоите пътеки.
Настръхналите кръгове
от теб
оставях във очите.
Да ми светят…
И виждах в тази светлина
как падат
сенките на думи.
С останалата тишина
от делничното ми безумие…
Познавах те…
До болка.
До полуда.
Знам…неведнъж до мене
бе присядал.Гласът ти дрезгав
чаках.Като чудо.
Но ти във друга си ме будил…
И после тръгвах.Отначало.
Сам скъсал вените
на чуждите пътеки.
Пред прага на нощта у мен
те чаках.
Да зърна светлината си.
Във тебе…
мрак
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021005125
Свидетельство о публикации №109021005125
Рецензии