Казват - много ключове
отвън
до сърцето си оставила.
Щом душата е одрана
(в ъгъла)
стават леки и излишни
думите за чужди рани.
В погледа им съхне вино.
И душата е без памет.
Казват...
нещо в тебе щом се скъса,
а вечерната мълва
те отминава,
погледът и е до кокал
лъснат.
И затворник твой
остава...
Казват после,
че боляло страшно,
ако в теб
приятел се отрони.
Някак дланите ти лягат
прашни -
в свободата на придворен.
А от много искреност
претръпнал,
в дъното им
някакъв загива...
Искрено. И в зимния следобед
търси
на нощта си
пристана.
казват...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021005040
Свидетельство о публикации №109021005040
Рецензии