След купчината на деня,
в подгизналия мрак,
една река оставих.
В бяло.
Или една мечта.
И сам не зная как
в осъмналото земно наметало
Настръхнал,плах.
И уродлив...
Обърнал в прах
сънувания залез
след твоите сълзи.
И сам не зная,мила...
Не успях...
А исках да извикам.
Ръката ти
остана в мен.
Да бди.
След многоточията на очите.
Навярно в двете ми съдби
ти пазиш
бреговете.
От реки...
след купчината на деня...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021005022
Свидетельство о публикации №109021005022
Рецензии