И ти
по мен
ще хвърлиш камък,
от сухото в душата ти
откъртен.
Ще ме наричаш
зъл, предател.
Ще палиш в устните
докъсно
стени
от къщата на самотата ми.
И ти ще ми обърнеш гръб.
Ще спре душата да расте.
Осъмнал този земен път
от премълчани думи,
за себе си ще съм и клон.
И сетното добро въже...
И ти
по мен
ще хвърлиш камък.
В отключената тишина
ще съм обесен.
Саморасляк.
От камъни.
И самота...
саморасляк
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021005010
Свидетельство о публикации №109021005010
Рецензии