Скована,
едната е в сън.
А другата деня очертава.
В себе си - кръст.
Наоколо - кръгове.
Отвън
пироните на болката
притискат
езика.
В ъгъла от слово.
А той е никой...
В лицето му се блъскат
всички извори.
Замръкнали криле.
И птичи крясък.
Насън
сънува този свят
разлистен.А нощем…
звездният му пясък.
В очите си надзърта
преди спазъма
съвсем да го изтрие.
От човешкото.
Обезлистил завинаги омразата.
В осъмнали по кръговете
грешници.
И пак в следите
криволичи.
Завърнал себе си. От мрака.
Сънуван залив за обичани
на твоята ръка очаква...
парализа
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021005003
Свидетельство о публикации №109021005003
Рецензии