Послушай -автор А. Канторович, перевод мой

Послушай, девойко, послушай,
аз съм човек, не малко преживял.
Мелодията на рапана слушах,
в борба със себе си да не влизам...

Не трябва, мила, уморено
да броиш часовете на нощта.
Ти познаваш живота много малко,
и аз успях да разбера това...

Вълната ми шептеше за щастие,
а тялото ми вятърът разкъсваше,
и аз се молех за причастие,
като на Бога отдавах душата си.

Но ето седя на брега на морето,
надалеч се разсеяха облаците,
колко е хубаво, когато е спокойно
и милват морето корабите...

Какво му е нужно, кажи, скъпа,
на простосмъртния в тишината?
Може би тази врата - към рая,
в която не влязохме ние, уви.…

14.11.2008г.
София, България

А вот и оригинал
http://www.stihi.ru/2008/11/09/586

Послушай, девушка, послушай,
Я человек, проживший жизнь.
Я слышал шорох - песнь ракушек,
В борьбу с собою не вяжись...

Не надо, милая, устало
Часы в ночи перебирать.
Ты знаешь жизни, очень мало,
И я успел это понять...

Волна шептала мне о счастье,
А ветер тело в клочья рвал,
И я молился о причастии,
И богу душу отдавал.

Но вот сижу, и берег моря,
Туман рассеялся вдали,
Как хорошо, когда в покое
Ласкают море корабли...

Что нужно мне, скажи, родная,
Простому смертному в тиши?
Наверно, те, ворота рая,
В которые мы не вошли…