Перевод с болг. М. Вапцарова Сборник

Майа Вапцарова
==================
е издател на вестник Вяра и член на СЕМ, председател на
фондация „Вапцарова вяра”
Завършила е кинорежисура
в класа на Мак Карой и Сабо Ишвац
в Будапеща,Унгария. Автор е на две
поетични книги „Стъпала” 1977г., „Посоки”1979г.
Автор е на Държавата БАБУГЕРИЯ търси легитимност-1997г.
Автор е и на много документални и игрални филми.
Сред тях са”Пет плюс едно”,„Лъжовни истории”,
Мяра за неотклонение”, „Войводите”, „Вяра”,
„Я кажи ми облаче ли бяло” и др.
Носител е на орден”Св.св.Кирил и Методий” Първа степен,
Златен дукат на филмовия фестивал в Манхайм,
Наградата на католическото жури и Наградата на публиката в Германия.

       

Майя Вапцарова
===================
является издателем газеты „Вера", член Совета Электронной Связи, возглавляет фонд „Вапцарова вера". Высшее образование получила в столице Венгрии Будапеште по специальности кинорежиссер в классе Мак Кароя и Сабо Ишваца
Майя Вапцарова является автором двух поэтических книг „Ступени", 1977г., „Направления", 1979г. и романа „Государство Бабугерия нуждается в признании", 1997г.
Майя Вапцарова является автором многих документальных и художественных фильмов. Среди них „Пять плюс", „Мера пресечения", „Воеводы", „Вера","Расскажи мне, облачко белое" и др. Награждена орденом „Святые Кирилл и Мефодий" Первой степени, „Золотым Дукатом" кинофестиваля в Манхейме, получила награды жюри и публики в Германии.

УТРО
=====
Разсъмва се.
Нощта чрез миглите се вдига.
Поема път
почти отвъд света.
И някаква тъга
в очите ми премига.
Тъгата на изчезналата
тъмнота.
Там горе,
в свода, още продължава
да свети с трепет сетната звезда.
И бавно в небосвода
се стопява
последната останка
от студа.
Дървото вече
утрото пронизва
и птици будят спящата гора.

УТРО
======

Светает.
Ночь просочилась сквозь ресницы.
И держит путь
почти на край земли.

Какая-то тоска
В глазах моих мелькает.
Тоска о темноте,
исчезнушей вдали.

А в вышине
звезда последняя трепещет.
И с небосклона
остатки
Холода ночного
прогоняет.
И утренняя свежесть
уже насквозь пронзила
деревья спящие.
И птицы будят
сонный тихий лес.


***
Когато отлепваме
на миналото маската.
Със нея се отлепва
част от образа.
Боли ни,
докато привикнеме да ходиме
без образи.


***
Когда мы
маску прошлого снимаем.
Часть образа
уходит вместе с ней.
Нам больно,
но потом мы привыкаем
ходить,
предав забвенью
прошлое свое.


ПЪТНИК
========
Лицето ти е тъжно днеска.
Солта в очите пали твойта жажда.
Едва изминал няколко метра,
а края вече
пътя ти прегражда.
Защо тъгуваш?
Няма да си вечен.
Човека нищо вечно не създава.
Самият той е факт на времето.
Единствен камъка,
дори разбит,
пак камък си остава.

ПУТНИК
========
Твое лицо сегодня
грусть преобразила.
Соль горыких слез
не утоляет жажду.
Прошел всего
каких-то пару метров,
а край уже дорогу
преграждает.
Зачем тоскуешь?
Ведь никто не вечен.
И человек – лишь гость
на этом свете.
И толъко камень,
пусть разбитый даже,
во веки камнем остается.


СЪЗЕРЦАНИЕ
============
Да се отчайваш
от това, че не си постигнал
нещо,
е много лесно.
А най-трудно е да се измъкнеш
от лесното.
Понякога ми се струва,
че твърде дълго бях
на тази земя.
А понякога – не.
Но аз все пак силно стискам
юздите на мойте коне.


СОЗЕРЦАНИЕ
============
Отчаиваться
лишъ из-за того,
что не достиг чего-то,
слишком просто.
Труднее увернуться
От простого.
порой мне кажется,
что слишком
долог
путь земной мой.
Порой не кажется,
что долго я живу,
но сдерживаю бег
своих коней,
иначе вмиг
они меня растопчут.
И закусили кони удила,
стоим как вкопанные,
и они,
И я.
Стоим,
стоим ,стоим,
не смея взятъ разгон.
 

ТЪРСЕТЕ НИ
==============
Когато дните спрат да обикалят
земната повърхност,
а часовете сложат край
на всички времена.
Когато в пот човешка
росата се превърне,
а нашите сърца – в тишина.
Когато няма вече да умираме,
когато няма повече да раждаме,
когато мъх очите ни покрие
и камъкът ни изненада –
ТЪРСЕТЕ НИ.
Ще ни откриете
в росата, тишината, в оня час,
във който пак земята ще е млада,
тъй млада,
както беше и за нас.
 

ИЩИТЕ НАС
===========
Когда дни наши
остановят бег свой
вокруг поверхности земной,
в том миг часы замрут
в покое вечном.
Росою наши слезы обернутся,
и наше сердце превратится в тишину.
Когда не будем больше умирать,
когда рожать мы прекратим во веки,
ИЩИТЕ НАС.
Вы нас найдете
и в росе, и в тишине
в те времена,
когда земля
вновь станет молодой.
Такой же юной,
как была для нас.


ОТПЛАТА
=========
Може би
някога ще ти се отплатя.
Не за отплата си страдал по мене.
Може би някога до тебе ще спра,
ще поискам
няколко топли думи да кажа.
В очите ти влага ще има,
тя ще премине по мойта уста,
ще замълча и тъй ще се разминем.


БЛАГОДАРНОСТЬ
===============
Может быть,
когда-нибудь
сумею
отблагодарить тебя и я…
Ты страдал
не ради благодарности,
я знаю.
Может быть,
когда-нибудь
остановлюсь
с тобою рядом,
скажу тебе
однажды теплые слова.
Твои глаза
наполнятся слезами,
Губы мои впитают эту влагу,
Я замолчу…
И мы расстанемся
навечно.