Андрей Германов - Мост

(перевод с болгарского)

Я ваш мост.
Я стою перед вами.
Я ваш верный каменный мост.

Сер мой стройный в дугу гранит.
Сыт мой старый хребет. Хранит
он следы шагов, узких шин и копыт...
Я – история в лицах, что лежит под ногами.
Все идет и проходит своими путями.
Пыль да пепел, я вижу, у вас за плечами.
Вы, прошу, уж побудьте моими гостями.
Я – хозяин на час.
Я ваш мост.

Я ваш мост – и теперь, и, быть может, навеки.
Одинок я и стар, но вот - любят меня берега, да и реки.
Мой двойник, подо мной слишком уж привередлив:
он в движении весь, а я, вот – оседлый.
Но с ним вместе составляем мы эту окружность.
Да, у нас разная вовсе наружность:
он – шальной непоседа, ну, а я, грустный малый,
на тот берег переношу и людей, и товары...
Я ваш мост.

Я ваш мост. Тот – обман и химера.
Его нет, а для вас я – надежда и вера.
Он красив, а гранит мой все тоньше и тоньше.
День придет – и не станет меня уже больше.
Вот и встретимся мы
в страшный час нашей смерти.
Канет в этот образ-обман, хоть не верьте,
мудрый мой в дугу серый хребет...
Я ваш мост.

... А пока – я кольцо, знак венчальный союза
берегов двух зеленых, красивых как муза.
И когда вы на мне, то тот берег ушедший
стал для вас уж былым и прошедшим.
Но весь в будущем пребывает тот новый,
на который вот-вот и ступить вы готовы.
Я молчу и стою – по дуге моей мощной
переходите вы...
Я ваш мост.
Это точно.

Оригинал:

МОСТЪТ

Аз съм мостът под вас.
Аз съм мостът.
Аз съм старият каменен мост.

Мойта стройна дъга е сива.
Мойта стара снага е сита
на пети, колела и копита...
Аз съм цяла история жива.
Всичко идва и всичко минава.
Само пепел от стъпки остава.
Всички вие сте мои гости.
Аз съм ваш домакин.
Аз съм мостът.

Аз съм мостът, за вас замостен,
аз съм мостът под вас самотен,
във реката със двойник капризен.
Аз съм каменен, той е копринен,
но сме с него една окръжност.
Цяла вечност го гледам тъжно:
той пъстрее, а аз в изнемога
нося хора и дни...
Аз съм мостът.

Аз съм мостът, а той е измама.
Аз съм истински – него го няма.
Той е красив, а моята сива,
изтъняла дъга се протрива
и в един страшен ден ще се скъса.
Ще се срещнем в мига на смъртта си
с този призрачен образ на мойта
мъдра стара дъга...
Аз съм мостът.

...А сега – аз съм пръстен от брака
на два весели къдрави бряга
и когато сте на мен – единия
е за вас вече стара идилия,
той е вече за вас история.
Ала бъдеще още е втория
Аз мълча и дъгата ми мощна
ви пренася отвъд.

Аз съм мостът.

На снимке: Дьявольский мост в Родопах (Болгария)