Что же будет? А будет все то же

Что же будет? А будет все то же:
углекислая бестолочь дня,
сокращение шагреневой кожи
(опознайте теперь меня!).
Будут сыты не овцы, так волки.
Будет пьян одноглазый пастух.
И на праздник порублены елки.
И на будни разменян дух.
И манить и дразнить будет небыль,
возникая то там, то тут.
Ветер звезды в открытое небо
унесет, и они пропадут.

1999 г.


ЩО Ж БУДЕ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

То що ж буде? А буде, в цім вирі –
Вуглекисла нестяма від дня,
Скоротивши шагреневу шкіру
(Ніби це вже тепер – і не я!..)

Всі вовки – будуть ситі, не вівці.
П'яним вдризг – одноокий пастух.
Буде свято – не святом ялинці.
І на будні розміняним – дух.

Небилиця – дражнитиме, сита,
Виникаючи там, або тут.
А зірки – вітер в небо відкрите
Віднесе, і вони пропадуть...


 Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЪДЕЩЕТО

Бъдещето? Все същото, боже:
въглеродна объркана смес,
намалена шагренова кожа
(разпознайте ме в нея днес!).

Не овцете, а вълците сити.
Ще пиянства овчар едноок.
И за празник ще режат елхите.
И за делник духът пак в облог.

И ще мамят, ще дразнят лъжите,
ще възникват ту тук, ту там.
С ветровете в небето открито
ще изчезнат звездите ни, знам.


Рецензии
Удачи, Анатолий!
Жму руку!
С дружеским теплом,
Красимир

---------------

„ЧТО ЖЕ БУДЕТ...”
Анатолий Павлович Субботин
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЪДЕЩЕТО

Бъдещето? Все същото, боже:
въглеродна объркана смес,
намалена шагренова кожа
(разпознайте ме в нея днес!).

Не овцете, а вълците сити.
Ще пиянства овчар едноок.
И за празник ще режат елхите.
И за делник духът пак в облог.

И ще мамят, ще дразнят лъжите,
ще възникват ту тук, ту там.
С ветровете в небето открито
ще изчезнат звездите ни, знам.

---------------

Руският поет, писател и журналист Анатоли Суботин (Анатолий Павлович Субботин) е роден на 18 юни 1957 г. в гр. Нироб, Пермска област. Завършва филологическия факултет на Пермския държавен университет (1980 г.). Членува в поетичните групи „Времери” (1977 г.), „Политбюро” (1989-1991 г.) и „Монарх” (1990-те г.). Работи като преподавател по руски език и литература, полиграфист в печатница, редактор в областни творчески центрове и др., от 1998 г. е редактор в изд. „Вся Пермь”. Публикува поезия и проза в сборници, списания и алманаси като „Монарх”, „Антология тишины”, „Лабиринт”, „День и ночь”, „Юность”, „Урал”, „Дети стронция”, „Дети Ра”, „Самиздат века” и др. Член е на Съюза на руските писатели (1999 г.). Автор е на стихосбирката „Беспризорное небо” (2014 г.). Живее в гр. Перм.

Красимир Георгиев   19.07.2016 22:10     Заявить о нарушении