Что же будет? А будет все то же
углекислая бестолочь дня,
сокращение шагреневой кожи
(опознайте теперь меня!).
Будут сыты не овцы, так волки.
Будет пьян одноглазый пастух.
И на праздник порублены елки.
И на будни разменян дух.
И манить и дразнить будет небыль,
возникая то там, то тут.
Ветер звезды в открытое небо
унесет, и они пропадут.
1999 г.
ЩО Ж БУДЕ... (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)
То що ж буде? А буде, в цім вирі –
Вуглекисла нестяма від дня,
Скоротивши шагреневу шкіру
(Ніби це вже тепер – і не я!..)
Всі вовки – будуть ситі, не вівці.
П'яним вдризг – одноокий пастух.
Буде свято – не святом ялинці.
І на будні розміняним – дух.
Небилиця – дражнитиме, сита,
Виникаючи там, або тут.
А зірки – вітер в небо відкрите
Віднесе, і вони пропадуть...
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЪДЕЩЕТО
Бъдещето? Все същото, боже:
въглеродна объркана смес,
намалена шагренова кожа
(разпознайте ме в нея днес!).
Не овцете, а вълците сити.
Ще пиянства овчар едноок.
И за празник ще режат елхите.
И за делник духът пак в облог.
И ще мамят, ще дразнят лъжите,
ще възникват ту тук, ту там.
С ветровете в небето открито
ще изчезнат звездите ни, знам.
Свидетельство о публикации №108081402816
Жму руку!
С дружеским теплом,
Красимир
---------------
„ЧТО ЖЕ БУДЕТ...”
Анатолий Павлович Субботин
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЪДЕЩЕТО
Бъдещето? Все същото, боже:
въглеродна объркана смес,
намалена шагренова кожа
(разпознайте ме в нея днес!).
Не овцете, а вълците сити.
Ще пиянства овчар едноок.
И за празник ще режат елхите.
И за делник духът пак в облог.
И ще мамят, ще дразнят лъжите,
ще възникват ту тук, ту там.
С ветровете в небето открито
ще изчезнат звездите ни, знам.
---------------
Руският поет, писател и журналист Анатоли Суботин (Анатолий Павлович Субботин) е роден на 18 юни 1957 г. в гр. Нироб, Пермска област. Завършва филологическия факултет на Пермския държавен университет (1980 г.). Членува в поетичните групи „Времери” (1977 г.), „Политбюро” (1989-1991 г.) и „Монарх” (1990-те г.). Работи като преподавател по руски език и литература, полиграфист в печатница, редактор в областни творчески центрове и др., от 1998 г. е редактор в изд. „Вся Пермь”. Публикува поезия и проза в сборници, списания и алманаси като „Монарх”, „Антология тишины”, „Лабиринт”, „День и ночь”, „Юность”, „Урал”, „Дети стронция”, „Дети Ра”, „Самиздат века” и др. Член е на Съюза на руските писатели (1999 г.). Автор е на стихосбирката „Беспризорное небо” (2014 г.). Живее в гр. Перм.
Красимир Георгиев 19.07.2016 22:10 Заявить о нарушении