Зеркало бездны, зовущее вдаль... самопроникновение

Песня в исполнении замечательного барда Михаила Морозова - на сайте  Изба-Читальня - Светлана Шиманская

* * *
Не стоит грустить о распахнутых душах,
Куда ворвались вихри встреч и разлук... -
И ЭТО пройдёт, мир любви не нарушив,
Лишь станет сильнее божественный круг...

Рассыпаны жизнью жемчужинки знаний,
И бусы судьбы так не просто собрать...
Незримые нити земных испытаний
То с грустью растают, то вспыхнут опять...

На очи бездонных, цветных сновидений
Наброшена таинств густая вуаль...
А эхом внутри - САМОПРОНИКНОВЕНЬЕ
И зеркало бездны, зовущее вдаль...

Не стоит грустить о распахнутых душах,
Куда ворвались вихри встреч и разлук -
И ЭТО пройдёт, мир любви не нарушив,
Лишь станет сильнее божественный круг...

*   *   *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову http://www.stihi.ru/avtor/mariniki
за чудесный перевод моего стихотворения:

Не си струва да тъгуваш за разтворилите се души...

Не си струва да тъгуваш за разтворилите се души,
където са вилняли вихрите на срещи и раздели... -
И ТОВА ще отмине, света на любовта без да наруши,
само по силен ще стане кръгът Божествен...

Разсипаните в живота перли на знания,
и на съдбата мънистата не е лесно да се съберат...
Невидимите нишки на земните испитания
ту разтапят се с тъга, ту отново буйно горят...

Върху очите на безкрайни цветни съновидения
е хвърлено пълно с тайнства плътно покривало...
И отеква вътре ехото - САМОПРОНИКНОВЕНИЕ
и огледалото на бездната, зовящо от далеко...

Не си струва да тъгуваш за разтворилите се души
където са вилняли вихрите на срещи и раздели -
И ТОВА ще отмине, света на любовта без да наруши,
само по-силен ще стане кръгът Божествен...

*
"Сквозь Время и Пространство"