Георги Джагаров без коментариев

       БЪЛГАРИЯ

Земя, като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоя стар Балкан.
       Какво, че виха вълци и чакали
       из твоите полета и гори?
       С онез, които бяха с теб добри,
       ти бе добра, но злите не пожали.
Земя като една човешка длан…
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятаган.
       Търговци на тютюн и кръв човешка
       продаваха на дребно твойта пръст,
       но паднаха под теб с пречупен кръст,
       че беше малка ти, но беше тежка.
И стана чудо: смертю смерт поправ,
усминаха се чардаклин къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.
       Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
       под ласкавите български ръце,
       дъхти на здравец твоето лице
       и нова песен вятърът подема.
Земя като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

       Георги Джагаров