Да бях изваяна от мрамор
от виден скулптор някой ден,
да бях картина в златна рамка,
портрет със поглед плах, студен,
навярно бих била аз вечна,
неуязвима бих била.
И бих живяла тъй наречен
живот без мисли и дела.
Не бих обичала до болка,
не бих познавала тъга.
Дори да бяха ме проболи
в сърцето, моята ръка
не би потърсила защита...
Безчувствена студена плът
какво ли може да изпита?
Дори смъртта не ще е смърт...
Да бях изваяна от мрамор,
да се родя и да умра
като картина в златна рамка?
Аз няма туй да избера!
И нищо, че не ще съм вечна,
че сещам болка някой път,
аз тача мъката сърдечна
и искам да съм кръв и плът!
Избор
© Copyright: Римма Азати, 2008
Свидетельство о публикации №108021600470
Свидетельство о публикации №108021600470
Рецензии