Армения

Там, където Аракс непрекъснато стене,
и Раздан носи своите бурни вълни,
там живеят роднините свидни за мене,
там подпират небето безброй планини.
Този край аз наричам - Армения моя.
Там живеят арменци от мойта рода -
хора трудови, весели и неспокойни.
Там растат най-красиви цветя на света.
Там Севан синеокият гледа в небето,
Ереван розовее преди да заспи.
А над него и мойта звездичка просветва
сред безброя от сребърни родни звезди.
Та нима е възможно аз теб да забравя,
роден край, моя песен и мой Ереван?
Като с теб се разделям, отново мечтая
да се върна по-скоро край твоя Раздан.
И да слушам в нощта песента му звънлива,
непознати да чувам за мен гласове
долетели с вълните му сини, бъбриви
от далечни, но свидни за нас векове.
И преди да заспя с Арарат се сбогувам -
белоглавия старец останал далеч.
През нощта пак наверно Севан ще сънувам,
ще бълнувам в съня си на родната реч.