коледна приказка. без конца. не стих

~на моя син Ив с много обич~

рисунок автора сказки :) '10 Varna



Драги ми Смехурко-Мравчо,

днес реших да ти напиша една Коледна приказка..

Слушай...

Сандалите си стояха неподвижно в ъгъла на втория етаж. Бяха доста изморени и забравени. На масата се мъдреше една мандаринка.. от есента, пропусната от обитателите на голямата къща. Един малък Мравчок се разхождаше като победител из лабиринта на сандалите и си напяваше "Аморе, Аморе.." изведнъж се сгуши в едно от многобройните ъгълчета на единия сандал и си помисли.. „Дали някой някъде ме очаква? И какво правя тук посред зима? Та нали моите приятели спят сега и се гушат на топло в къщурките си..” Мандаринката въздъхваше тайничко във фруктиерата от време на време, изморена, но доволна от това, че някой, в бързината да отиде на плаж, я е забравил. И така.. мравчокът почти заспиваше.. полузамръзнал и тъжен. Сънуваше как неговата приятелка-Мравчица, която бе забравила да напише името си на коледната картичка, си спи сладко сладко и не подозира, че сърчицето на малкия Мравчок е тъжно и изпълнено с много любов. Изведнъж сандалите се събудиха, почесаха се и се изкашляха.. кхе, кхе.. силно и празнично. Коледа е! :) Нашият малък приятел с голямо сърчице се спусна по ръба на шкафа, после полека пропълзя по замръзналия килим и се запъти към най-студеното място.. балкона. Самотен и доста мръсничък, от веселилите се цяла нощ чайки, балконът учудено го погледна.. „Странно създание! Къде ли е тръгнал в този студ?” Мравчокът се спусна по водопроводната тръба.. мокра и толкова ръждясала, че чак не помнеше какъв цвят се бе родила. Спускаше се бързо.. и си тананикаше "Аморе.. Аморе.." и изведнъж посредата се натъкна на нещо голяяямо и много топло. Очите му станаха кръгли и по-сини от морето, топлина се разля по цялото замръзнало телце.
 Ухх.. Ромашка! И тут он понял, что нашел тот самый подарок, который так долго искал. Но сандалии не отпускали никуда до сих пор и.. мандарин вздыхал и ему все время казалось.. вот вот перестанет совсем вздыхать и. И. И. Но теперь все было хорошо – сандалии ожили и мандарин в этот раз как-то торжественно, по-рождественски вздохнул.. Всеми оставшимися силами он начал потихоньку тащить ее. Ромашка улыбалась такому неожиданному порыву, вздыхала, радовалась, что идет к свету.. соскучилась по солнцу и свежему воздуху.

 А вот здесь.. сказка не заканчивается, а только начинается.. Мравчок нашел сродную душу, но как все крохотно-взрослые муравьи не уверен в себе и не знает, что делать. Проверяет через каждый час не звонил ли кто-то, готовится упорно к школьным занятиям, мажет себя всякими всячинами, пока волосы дыбом не встанут, и спрашивает суетно – "ну, как?!", задает много хитрых и неожиданных вопросов, и хочет всем своим существом стать чей-то половинкой. Чувствует, что нужен.
Просто влюбился в первый раз :)
Ромашка?! ..Она попала в теплые ладошки крошечной, очень милой и хорошей Мравчица и.

А конец сказки пусть каждый допишет..


Автора специално благодари на приятеля на Мравчо (Ив) - Сидящая на табуретке (Си) за професионалната помощ в написването на приказки!