Эй, Масхад

Ну, что Масхад,
 чечен Масхад,
Тебе пора
 злой грех признать.
Позорный грех –
 руки в крови.
Ты – «стратег»
 в войне с детьми.
Не ищи совет
 в «Коране»,
 Бог не простит
 За кровь в Беслане.
Покрыт позором
 «твой Кавказ»,
Стыдится горец,
 творя намаз.
И в вое ветра,
 по утрам,
Кавказа крик:
 - Беслан! Беслан!

 03.10.04 г. СПб.


Рецензии