не знам отде да почна аз песента задочна
коят се пее с нос през гърло зла
моряк в брега се вгледа учуден дал съседа
не се поти над вярната жена
започва тежка песен и дано я чуй хептен
без дреи да не бъде този път
ами по ризка тънка да вика с гласче звънко
баница меся пътникът в сандук
напук на вси синдици
и на злите езици
започвам песен недопята от
шалаштния войвода
приморският пройдоха
одеско париският главобол
че татко бе гестаповец а мама тверска натовка
а на пияно свирех от такав
и твоите обятия смърдят на черна мастия
с коет рисува и алфонс мило
и на меле да станеме делво то илюстратор е
а флопит работи маличка
една ми се обажда там но ето оператора
отвръща тя-заклещих я-едвам
отиват да ме арестуват
щот някой им е свил обувките
при туй са удушвачи
хоть хотя
на полем обязательным
© Copyright: Данаил Петров Досев, 2007
Свидетельство о публикации №107050502081
Свидетельство о публикации №107050502081
Рецензии