между три и четири

сутринта, когато не ти се спи – не ти се спи и това е. ставаш, бродиш из коридорите, ходиш по етажите, после гледаш в тъмното и се чудиш колко ли пъти си поискал вече да е сутрин и зениците ти да не се разширяват в търсене на светлина. истинска. зареждаш „търпение” и включваш „сетива”. но не е сутрин. намираш в бумагите празни листи и започваш. отново. на чист лист. какво от това, че съседите трета нощ пеят и ти скачат по нервите и не пропускат да те попитат на сутринта невинно:”надяваме се, че не бяхме много шумни?” „ааа, не, не, въобще... всичко е наред.”- отговаряш без да се замисляш, защото следващата нощ ще бъде още по-дълга без музика и смях. и ето, че идва този момент, когато мислите ти галопират и вече не можеш да спреш. не успяваш да запишеш всичко, може би 20 процента. все пак успяваш поне тях. а връзката между тези 20 и другите 20 листа, които чакат на бюрото? никаква. просто два пъти по 20. насреща обаче съзираш компютър. добре де, само малко. половин час и после пак в леглото, но този път няма песни и танци на народите. лай... кучешки и котешки сюити. и така в поза на търпелив и внимателен слушател на музика, танци, говор, лай и мяукания си усъмваш. и всички най-накрая спят. тихо е. хладилникът голям и бездънен е събрал толкова много вкусни неща. ставай! ето сега ще бъде много, много интересно. в шест сутринта пък на мен ми се слуша музика! защо пък не? и хайде да видим на борсата NASDAQ как върви или пък какво количество биодизелово гориво експортира Бразилия. хубаво е там... в Бразилия. въздухът чист – няма вредни изпарения. произвеждат хората биодизел и моята стая произвежда – шум. музиката е страхотна. в шест сутринта всичко е различно. даже ти идва музата да работиш. но не и в три-четири. тогава ти се иска просто да звъннеш по телефона и да кажеш „здрасти, спиш ли? така ли? ех, аз пък тук измислих нещо... например да пием кафе и да хапнем торта или да нарисуваме един, два Ангела, които се смеят с очи или астрологически изчисления за това, кога ще се срещнем и разделими, но щом ти се спи... не? чакам те тогава...” не е толкова трудно, но понякога е невъзможно, нали?

"Ще остана пепел на устните ти
 Ще остана пламък в очите ти
 В ръцете ти ще бъда дъхът на вятъра...
 Ще остана снежинка на лицето ти
 Ще остана светлина в далечината
 Ще остана за теб аз - светлината... " откъс от песен...