Ех псевдоними

Под псевдоними разни се крият имена,
около себе си са издигнали стена
и за участ моя,макар и не много зла,
за срамотия често ставам,и то каква?!

Като срещна псевдоним,приличащ на жена
облизвам се,но настава после тя една
- на мъж някакъв налетял съм,леле мила,
по - добре да бях лежал в черна могила.

Написал някой стихчета за мъжа любим
и аз послание отпратих,в дух “интим”;
като помислих достатъчно сериозно,
получи се нещичко,много смехотворно.

Да съм обратен,някак може и да мине
тихичко,но реномето ми ще се срине
- на старичък и вечно жаден мераклия,
та остава в миша дупка да се скрия.

Някой псевдоним подминавам мълчаливо,
но разбирам,че било зайченце игриво
- тюхкам се и крещя,на компютъра,ядно,
и оплаквам се от късмета си,страдално.

Ех,съдба,съдба,отново май ме изигра,
и тъй като хормона е сладичка игра,
защо ли точно мене,бедният,ти избра?
До старостта дълбока няма да разбера!!!

Ще се оправя ли в този свят модерен,
да усетя духът му мъничко перверзен?
До тогава,мълчаливо,ще си потрая
и дано мистерията да разгадая.

Послеслов:

Ха сега,всички вие продължете
и в модерното ме посветете.

 Бургас,17.12.2005 г.