Родно село Кости

В средата на селото църквата се кипри,
на площада равен търговията се шири:
магазини,ресторанти и дискотеки разни,
а къщите безбройни,гордо клюмнали,са празни.

Дядовци и баби със игривата походка,
кръшно тръгнали на сгледа а и на разходка:
хлебче,сиренце,маслинки и мастичка да си купят
но ромите социални успели да ги изкупят.

Развлечения специални бъкат си в селото:
кукуригу петлю повежда в тъмното хорото,
а добичетата разни за похода се стягат
и вечер от млекцето виметата се напрягат.

В долищата,край селото,весело лисици кявкат
а от дворовете селски жално псетата джафкат.
Невестулките пък нощем гостуват на петлите
макар,че с резета заключени са вратите.

Транспортът микробусен модерно се наложил,
но не дай боже зима и отново се изложил.
Мълниите микробусни по чудни дупки си летят
а бабичките гледат към небето да не полетят.

Спаси ни боже,рано ни е,кръстят се горките;
още дълго ще походим за гъбки в горите,
а внучетата,от Велека,рибка ще ни наловят,
ако до година поне успеят да се появят.

Отсреща се мъдрят древните руини на “РЕЗВАЯ”,
стопанисвани после от кооперация “ВАЯ”.
Сега там се кълчат ромите ни специални
и пекат козичките ни,тихичко “прибрани”.

Та картинката е ясна,драги ми съселяни:
със фабрика “РЕЗВАЯ” хората са изселени;
младите се не връщат и в градове се подвизават
а в селото,празни курници,лисани подминават.

 Бургас,20.10.2002 г.