Приказка за любовта -за възрастни-автор Н. Маржан, перевод мой

Приказка за любовта -за възрастни-автор Наталья Маржан,
перевод на болгарском Весела Кънчева

Раздаваше Бог щедро и умело.
на всеки честно и не бързаше.
На принципа: на всяко тяло и
в едни ръце - една душа.

Ето и нашият ред идва...
ние двамата стоим и не дишаме...
Бог нелепо ръцете разперва:
"На вас двамата - една душа.

Вие сте джентълмен, отстъпете
на дамата душата. Или Вие, мадам,
съжалете го бедния и го пуснете.
Аз на вас утре друга ще дам!"

Но ясно е, че на нас да живеем ни се прииска
И стремиме се към някакъв свят.
Извикахме: "Боже, прости ни за смелостта...
ние ще я разделим на две половини!.."

Всеки си избра път според нрава.
Но в нощната смълчана тишина
ние и двамата, по право страдахме
за другата половина на нашата душа.

Ние не искахме да признаем пред себе си
колко важно бе един друг да се намерим!
...Срещнахме се едва след двайсет години,
а можеше и след повече да се видим ний.

Разкрасявахме изгревите с лъчите,
Фейерверки изстрелвахме във висините!
Ние не вярвахме, че сме се срещнали
И не допускахме, че сме се намерили!

През годините си премерихме душите:
точка в точка- всичко съвпадна!
Ние свещенния съюз не ще нарушим,
Толкова дълго страдахме поотделно!

---------------------------------

Аз ще намеря най-тайната пътечка
Или ще тръгна по нечии следи...
Само затова, да намеря своята половинка
Аз и цялата си душа ще отдам!!!
27.02.2007г.
София, България

-------------------------
Сказка о любви для взрослых
Наталья Маржан

Раздавал Бог щедрОты умело.
Всё по-честному, не спеша
И по принципу: бренному телу
В одни руки - одна душа.

Вот и очередь наша подходит...
Мы вдвоём стоим не дыша...
Бог нелепо руками разводит:
"Вас-то двое - одна душа.

Вы же, Джентельмен, уступите
Даме душу. Иль Вы, Мадам,
Пожалейте беднягу, пустите.
Я Вам завтра же новую дам!"

Но видать, нам так жить захотелось
И стремиться к каким-то мирам.
Взвыли: "Боже, прости нас за смелость...
Мы разделим её пополам!.."

Каждый выбрал себе путь по нраву.
Но в ночной беспросветной тиши
Мы грустили, пожалуй, по праву
О другой половине души.

Мы себе не хотели признаться
Как же важно друг друга найти!
...Повстречались мы лет через двадцать,
А могло ведь и больше пройти.

Разрывались рассветы лучами,
Фейерверками целили ввысь!
Мы не верили, что повстречались
И не чаяли как мы нашлись!

Сквозь года мы примерили души:
Кромка-к кромочке - всё сошлось!
Мы Священный Союз не нарушим,
Нам так долго страдать довелось!

---------------------------------

Я найду потайную Тропинку
Иль пойду по чьим-то следам...
Для того, чтоб найти Половинку
Я и целую душу отдам!