Весела Кънчева

Равносметка
http://www.stihi.ru/2006/09/08-2555

Минават годините,
белеят косите,
помръкват очите
погрозняват лицата,
натежават телата.

И само сърцата
все така бият,
и страдат понякога,
но не престават
да любят...

И давам си сметка-
че не натрупах
за тези години
ни пари, ни имоти,
ни богатства дори...

Мечтаех да имам
това, което не можеш
да купиш с пари-
мечтаех за обич,
за нежност, за ласка.

И бях най-щастлива
от една само твоя
усмивка, прегръдка,
милувка, целувка,
от това да съм с теб...

От ръчичките малки,
на мойте дечица
обвили ме с обич
и нежно прошепвайки
„мамо” в нощта...

И грейват очите,
озарено е лицето,
косите бели блестят..
А сърцето ликува
и бие щастливо...


09.09.2006г.
София, България

**************************

Это произведение рекомендовал на конкурс автор - Надежда Маляренко:
Хочу,очень, чтобы это славное произведение: такое ритмико-поэтичное и образно-напевное висело на новогодней елке. Весела, веселья тебе и радости в жизни. пусть твои стихи будут такими-же магнетическими всегда.
Надежда.