Обичай ме, тогава, когато те бленувам...

Обичай ме, тогава,
когато съм усмихната,
щастлива и успяла.
Ще имам аз тогава
сили и за двама
да покорим
далечни висини....

Обичай ме, тогава,
когато съм разплакана,
отчаяна, унила.
Под своето крило
ме приюти
и с топлината своя
към живота ме върни....

Обичай ме, тогава,
когато те бленувам,
любя и целувам.
Ти ще почувстваш
с цялото си тяло
с душата и сърцето свои
обичта ми...

Обичай ме, тогава,
когато съм далечна,
чужда, непозната.
Защото само обичта ти
ще ме направи
пак щастлива....

"Обичай ме сега,
когато те обичам,
когато твоя съм-
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам,
че утре ще е късно
и непоправимо!"

22-23.11.2006г.
Майсоре-Бангелоре-Франкфурт
Индия-Германия


Рецензии
«жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам,
че утре ще е късно
и непоправимо!"
Веси, и на русском и на болгарском языках стихотворение звучит прекрасно мелодично и чувственно, но особенно оригинальны последние слова, я бы не додумалась, а теперь размышляю над этими словами. Они очень меткие.
Тепла тебе, любви и счастья.
С уважением Светлана.

Светлана Блоха   23.01.2007 21:00     Заявить о нарушении
Спасибо за такой отклик-да, последние слова изумительные, но они немои- и поэтому они в кавычках, остальное мое.
с улыбкой
Веси

Смуглянка   24.01.2007 11:27   Заявить о нарушении