Циганска любов

Циганска любов

Горят очите? - с вятъра на мисълта
нося се свободно в сладка пустота......
Небеса... широко развява се полата,
отново до късно,в танца на страстта......

Веят се коси,гриви на коне,
и носи се в забравата талига......
Дъщеря съм на цигански крале,
живея,пламвам и изгарям на мига.

Под звука на дайрето аз ще се взривя,
и ще се кача на престолът белоснежен.....
И в принц такъв безумно ще се влюбя,
в сладострастие потънал,див и грешен.

Ще танцуваме,и щом китарата изплаче
таборът ще напуснем,за волен полет.....
Наврачувала съм си отдавна аз обаче
- нашата среща е втората ни пролет.

автор Елена Карпова,гр.Одеса,Украйна
превод с руского Киреза Стирянов,
гр.Бургас,06.05.2006 г.

оригинал

Цыганская любовь

Что во взгляде моём? - Ветер мыслей,
Я свободно несусь в никуда…
Развевается юбка…Всевышний,
Снова в танец страстей допоздна…

Развеваются волосы, гривы коней,
И несутся кибитки в забвенье…
Я цыганская дочь своих королей,
Я живу и сгораю в мгновенье!

У костра я под бубен взорвусь,
И взойду на престол белоснежный…
Я в такого же принца влюблюсь,
Он горячий, он дикий и грешный.

Мы станцуем, пусть плачет гитара,
И покинем наш табор для сна…
Я давно себе всё нагадала,
Наша встреча - вторая весна!

Елена Карпова