Преход към вечността 2. Ренегат

Продължение на Еретик

На чужди икони лошите очи,
на художник безумен творение,
изпълнени с гняв и презрение,
взират се в теб от всички страни.

Това е сън...Само страшен сън...
Душата овладява я съмнение.
Спиш...Тежестта на злото откровение
гласът ти тих превръща в стон.

Страшна е,на сенките,долината....
Е хайде,падни сега на земята
и бий чело,както прави слугата.

Моли се и вярвай,както вярват децата.
Вярвай,и може ангелът на сатаната
да те събуди с целувка по устата.

автор Виталий Белов,Русия
превод с руского Киреза Стирянов,
Бургас,04.02.2006 г.


Оригинал

2.РЕНЕГАТ

Недобрые глаза чужих икон,
Безумного художника творенья,
Исполненные гнева и презренья,
Взирают на тебя со всех сторон.

Все это сон... Всего лишь страшный сон...
Но никогда не будет пробужденья.
Ты спишь... И тяжесть злого откровенья
Твой тихий голос превращает в стон.

Так страшен путь в долине смертной тени...
Ну что же, опускайся на колени
И бей челом, как преданный холоп.

Молись и верь, как верят только дети.
Молись и верь, и может ангел смерти
Тебя разбудит поцелуем в лоб...

Белов Виталий