на Милена
Притворя ли
очите уморени,
след тежък ден
в светът лудешки`
вестяват се мечтите
от теб пленени,
девойче,в дните
ни младежки!
Деца неугледни,години невинно играхме,
и в игрите детски времето бързо летеше.
Детството отмина,огледахме се и видяхме:
момиче чаровно до мене свенливо стоеше.
Сладка,любовна,омая сърцето ми изпълни;
промяна в играта невинна,детска,настъпи:
кокетно лукавство очите момински напълни,
момчето във унес към нея смутено пристъпи.
С досада нескрита пръстчето нежно размаха,
свела поглед в земята,покрай мене премина.
Припряно,обидно небрежно,за сбогом помаха,
по жизненият друм без точки пресечни замина.
За нов живот след животът ни сегашен мечтая;
заедно в уроци,игри и любовни забави.
Ще се сбъднат нявга бляновете мои,аз зная,
ако с външност нова бог да ме дари,не забрави.
Бургас,1962 – 2002 г.
Съдба
© Copyright: Киреза Стирянов, 2006
Свидетельство о публикации №106053102387
Свидетельство о публикации №106053102387
Рецензии
Читается, как песня поётся. Это просто великолепно!!! Спасибо за замечательные строчки. С весенним теплом,Наталья
Наталья Платонова 10.04.2009 19:15 • Заявить о нарушении
Наталья Платонова 10.04.2009 19:15 • Заявить о нарушении