На жените от стихиру-автор И. Седой, перевод мой

На жените от стихиру-автор Игорь Седой,
перевод на болгарском Весела Кънчева

Ти така безшумно прилиташ..
Като сън, като малка снежинка..
Ти на моите мигли се разтапяш
И се спускаш, като сълзичка.

Ти можеш до сърцето да се докоснеш, -
То ще откликне мигновенно.
Да се развълнува душата ще накараш
Със свойте стихове вдохновенни..

Ти си Вятър, който волно играе,
Ти си Ручей, в гората звънящ, -
Той ту бяга, ту затихва,
Непостоянен и примамващ..

И смисълът на съществуването на света
В твоята усмивка тържествува..
Затуй, навярно, и Стихи.ру сайта
На този свят съществува..
27.05.2006г.
София, България

-----------------
а вот и оригинал

"Женщине Стихиры" (Игорь Седой)
Ты так неслышно прилетаешь..
Как сон, как малая снежинка..
Ты на моих ресницах таешь
И убегаешь, как слезинка.

Ты можешь к сердцу прикоснуться, -
Оно откликнется мгновенно.
Заставишь душу встрепенуться
Своей строкою вдохновенной..

Ты - Ветер, что волной играет,
Ты - Ручеёк, в лесу звенящий, -
Он то бежит, то затихает,
Непостоянный и манящий..

И смысл существованья мира
В твоей улыбке торжествует..
Затем, наверно, и Стихира
На этом свете существует..