Умоляващо-автор пани Ната, перевод мой

Умоляващо-автор пани Ната,
перевод на болгарском Весела Кънчева

Случва се, да дишам без теб сили да нямам.
Само да искам по-бързо - да полетя!
Към тебе! Все по-близо... Крачка аз правя
И се оказвам - в пустота....

Нито светлина, нито звук, сякаш стена
Внезапно на пътя се издига.
Не са като камъни наредени - времена.
Не мога да ги прекрача и заобиколя.

Целият свят в скърцащи звуци
Може един въпрос да зададе.
Но светът се разпръсква на частици,
Когато мозъка догадка прониже.

Ето така, се сриват надолу, изправящите се,...
Ето така, разпръскват се като пясък надеждите ...
- Аз съм по-стара с цял един живот от теб ,
С този живот, който изживях без теб!..

Снижавам се, крила без сили отпускам,
И зъбите тракат от страха познат:
Ние един до друг няма как да стигнем,
Ние сме странници в успореден свят.

И само трепери на устните ми молба
На живота ми предишния дим да се разнесе.
Аз всичко ще ти дам. Прости ми, съдба...
Остави ми един живот - но с него да е!
13.05.2006г.
София, България
--------------------
а вот и оригинал
умоляющее
Пани Ната

Бывает, нет сил без тебя дышать.
Одно стучится в виски - лететь!
К тебе! Все ближе... Я делаю шаг...
И останавливаюсь в пустоте.

Ни света, ни звука, как будто стена
Внезапно выросла на пути.
Не камни уложены - времена.
Не перешагнуть и не обойти.

Весь мир в скрежещущие тиски
Загнать способен один вопрос.
Но мир разлетается на куски,
Когда догадка пронзает мозг.

Вот так, поднявшись, срываются вниз...
Вот так надежды в песок дробят...
- Я старше тебя на целую жизнь,
На ту, что прожита без тебя!..

Сникаю, крылья без сил опустив,
И зубы скалит знакомый страх:
Нам друг до друга никак не дойти,
Мы странники в параллельных мирах.

И только дрожит на губах мольба
Развеять жизней прошедших дым.
Я все отдам их. Прости, судьба...
Оставь мне эту одну - но с ним!