Невеста

Это было когда-то, а как будто вчера,
Полюбила солдата
Практикантка-сестра.

Он метался и бредил, и в бреду повторял:
«Мы с тобою уедем…»
А куда — не сказал.

Как-то так, между делом, объяснился он с ней —
«Ты мне нравишься в белом,
Будь невестой моей…»

И без слов, с полужеста, понимала она —
Что такое невеста,
Да почти что… жена!

Мир наполнился эхом, как пустынный вокзал,
Он однажды уехал,
А куда — не сказал…

И пошла по палате, ни жива, ни мертва,
В ярко-белом халате
Практикантка-сестра.

И кричала в дежурке: «Он не умер, он спит…»
И пила из мензурки
Неразбавленный спирт.

Невпопад и не к месту всё твердила слова:
«Что такое невеста?
Всё равно, что вдова...»


Рецензии
Отличное стихотворение!
С уважением

Олег Демченко1   06.11.2013 23:36     Заявить о нарушении
„НЕВЕСТА”
Владислав Владимирович Артёмов (р. 1954 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГОДЕНИЦА

Там след битка се губи тази кратка искра...
Във войника се влюби
практикантка сестра.

Той, от раните гинещ, сетен взор ще сведе:
„Ние с теб ще заминем...”
А не каза – къде.

Стана тъй, че в покоя сред беди той реди:
„Чудна в бяло си, моя
годеница бъди...”

Тя разбра полужеста като светла вълна –
годеница, невеста,
да, почти е... жена!

Сякаш в гара пустинна ехо тътен преде,
той внезапно замина,
но не каза – къде...

И ще жали, ще плаче, ще го чака със страст
в ярко бяло халатче
практикантка сестра.

В лазарета ще вие: „Не е мъртъв, той спи...”
След дежурство ще пие
медицински чист спирт.

Ще облива я често тази светла вълна:
„Годеница? Невеста?
Да, почти е... жена!”
Ударения
ГОДЕНИЦА

Та́м след би́тка се гу́би та́зи кра́тка искра́...
Във войни́ка се влю́би
практика́нтка сестра́.

Той, от ра́ните ги́нешт, се́тен взо́р ште сведе́:
„Ни́е с те́б ште зами́нем...”
А не ка́за – къде́.

Ста́на тъ́й, че в поко́я сред беди́ той реди́:
„Чу́дна в бя́ло си, мо́я
годени́ца бъди́...”

Тя разбра́ полуже́ста като све́тла вълна́ –
годени́ца, неве́ста,
да́, почти́ е... жена́!

Ся́каш в га́ра пусти́нна е́хо тъ́тен преде́,
то́й внеза́пно зами́на,
но не ка́за – къде́...

И ште жа́ли, ште пла́че, ште го ча́ка със стра́ст
в я́рко бя́ло хала́тче
практика́нтка сестра́.

В лазаре́та ште ви́е: „Не е мъ́ртъв, той спи́...”
След дежу́рство ште пи́е
медици́нски чист спи́рт.

Ште обли́ва я че́сто та́зи све́тла вълна́:
„Годени́ца? Неве́ста?
Да́, почти́ е... жена́!”

Красимир Георгиев   18.06.2014 13:17   Заявить о нарушении
http://www.stihi.ru/2014/06/19/56
--------------
Удачи!
С уважением,
К.

Красимир Георгиев   19.06.2014 01:17   Заявить о нарушении
"Литературен свят" - http://literaturensviat.com/?p=94497
Профил - http://literaturensviat.com/?p=91753
Удачи и улыбки!
С уважением и теплом,
К.

Красимир Георгиев   06.07.2014 01:09   Заявить о нарушении
Казимир.Последнее слово стихах - вдова. Это принципиально важно.

Екатерина Игоревна Жданова   19.07.2023 15:47   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.