Жената, която мене ще целуне-автор И. Седой, перевод мой

Жената, която мене ще целуне-автор Игорь Седой,
перевод на болгарском Весела Кънчева

Шесто десетилетие – не е това подарък.
Мъждуват годините на пътя дълъг,
Свещта моя – вече не е свещ, а угарка,
И есента е все по-дълга и печална..

Но слънцето се появява и свети,
И вятърът отново танцува със листата,
Защото на този свят живее жената,
Която мене днеска ще целуне..

И нека налягането артериално,
Да нараства упорито и зловредно,
Но на пулса биенето учестено,
Днес не ми пречи ни най-малко.

Че нали слънцето се появява и свети,
И вятърът отново своят танц танцува,
Защото на този свят живее жената,
Която мене днеска ще целуне..

Есента с дъжд по улиците ще удари,
Вършейки своето чудо необикновенно,
И, може би, нещо важно ще ми подари,
И за возрастта си ще забравя аз отново..

А слънцето се появява и свети,
И облакът танцува със звездите,
..Само защото има я на белия свят
Тази, която мен ще целуне днес ..
17.03.2006г.
София, България
----------------------------

вот оригинальные стихи
Она меня сегодня поцелует
Игорь Седой

Шестой десяток – это не подарок.
Мелькают годы на дороге дальней,
Свеча моя – уж не свеча – огарок,
И осень всё длиннее и печальней..

Но солнце появляется и светит,
И ветер снова с листьями танцует,
И женщина живет на этом свете
Она меня сегодня поцелует..

И пусть артериальное давленье
Упрямо и зловредно возрастает,
Но пульса учащенное биенье
Сегодня мне нисколько не мешает.

Ведь солнце появляется и светит,
И ветер снова танец свой танцует,
И женщина живет на этом свете,–
Она меня сегодня поцелует..

Весна дождем по улицам ударит,
Верша свое обыденное чудо,
И, может, что–то важное подарит,
И снова я о возрасте забуду..

А солнце появляется и светит,
И облака со звездами танцуют,
..Лишь потому, что есть на белом свете
Та, что меня сегодня поцелует….