На жените в моя живот-благодаря!

На милата ми баба-името съм взела,
затуй на нея аз приличам и много я обичам!
Благодаря, че ми показа баба
що е търпение и доброта,
и как когато и е тежко
запяваше най-хубавите и
тъжни песни на света!!

На майчицата си любима,
която бе тъй щедра и добра
и винаги великодушно, с обич
прощаваше ми грешките така!
Живота срещаше с усмивка и топлота,
с прегръдка винаги успяваше
да ни покаже що е радост, й благодаря!

На моята сестра Марина,
която винаги ми е била опора
и като близначки с нея сме израсли,
че ми показа приказния свят
на музиката и живопистта,
й благодаря, че винаги аз можех с нея
всичко свое съкровенно да споделя!

На моята единствена, незаменима
любима дъщеричка Танюшка-
в усмихнатите й очи аз се оглеждам
и знам, че винаги ще е до мене
ще бяга от училище и ще намира път до мене
дори, когато в болница съм била!
Благодаря, Танюшка, сърчице мое мило!
16.03.2006г.
София, България