Говорят, че съдбите ни... -автор С. Новикова, перевод мой

Говорят, че съдбите ни...-автор Снежана Новикова,
перевод на болгарском Весела Кънчева

Говорят, че съдбите ни е невъзможно
Да се пресекат и да продължим.
Растоянието се превръща в нежност.
И не искахме да се наскърбим.

През късове от времена стотици
И градове и страни милиони
Ти сякаш ме зовеш силно,мили
И когато не си ме искал дори.

Нощта звезди запалва в мълнии,
Внимавай, може да те изгори докрай.
Ти мечтата не затваряй в длани,
И със съдбата в тото не играй.

Ако трябва, всичко аз ще превъзмогна,
Длъжна никому няма да остана.
В живота твой да вляза бездиханна
Само мечтая с надежда сладостна.

Слънцето към изгрева се хвърли
И разтвори на мечтите двери.
А в сърцето мое лято зародИ се.
Тъй като в сърцето се засели ти.

15.02.2006г.
София, България
--------------
вот оригинальные стихи
http://www.stihi.ru/2003/11/17-122

Говорят, что судеб наших смежность
Невозможности превысила предел.
Расстояние линяет в нежность.
Ты меня обидеть не хотел.

Через сотни временных отрезков,
Миллионы городов и стран
Ты меня окрикиваешь резко,
Даже если не меня искал.

Ночь вплетает звезды в ленты молний,
Осторожно, это острый край.
Ты мечту не зажимай в ладони,
И с судьбою в прятки не играй.

Все, что должно, я преодолею,
Не останусь никому должна.
И надежду сладостно лелея,
В жизнь твою войду, едва дыша.

Это солнце бросилось рассветом
За распахнутую дверь мечты.
Это в сердце зародилось лето.
Это в сердце поселился ты.