Здравей, Интернет!

Здравей, Интернет!
Мой верен приятел,
в самотните вечери.
Изпращам привет!...

В многолюдния свят
и забързан наш век,
единствено с теб
мога да намеря Човек!...

Отварям Знакомства
протягам ръка-
приятелска, вярна,
надеждна ръка!...

Дали има още самотни души?
На сайта поглеждам-
гъмжии от изстрадали,
търсещи близост души!...

Кой там е със име,
а друг-аноним.
Някой е с фото,
а друг се е скрил!...

От погледи лоши
и думи жестоки.
Навярно душата
е страдала много...

Тъй много съдби са-
кой женен, разведен.
А кой там е останал
съвсем сам не знам...

И как да позная
кой е за мен?
И кой ли ще иска
да бъде със мен?

Но, ето, аз виждам,
две черни очи-
маслинки усмихнати,
в твоите очи!...

И тупа сърцето,
прескача, буши!
Разбира горкото,
че чаках и търсех
тези очи!...

И пиша набързо "Здравей"!
Привет от България!
Чакам ответ!
И пристига с усмивка привет!

Здравей, Интернет!
Протягам ръка-
да намеря приятел.
Мечтая за сродна душа...

Тъй много различни и близки
житейски съдби...
А общото, дето ни свързва,
са самотните вечери в къщи...

Самотни души сме
ний знаем добре.
И търсим в безкрая
нам сродна и нежна душа!

Обиди премного сме
понесли въобще.
Че само този, който е страдал,
може да те разбере!


17.12.2005г.
София, България