и ето устните ти те тъй сладки
са устни на влахинка от облаче
не тези ами други и усетих
мига в който первин с поглед от въглен
но где се спра с кърма о брега стръмен
и с тласкане земята как усети
но тя бе не влахиння а помачка
не ставай роб на формата о синко
но кажеш ли синко ще стане бой
с тъй хубави ръце и ей слънцето
във рейса как жумеше да не стихнат
от нига и да спреме на камнак
но где аз спра с кръма о брега стръмни
и боя на брега къде усети
и ето още ето я жасмина
павлина оля мила и катрина
не мариана но ах тез момински
именца не ги помня аз защо
но где опре на брег кърма корава
и през мъглата тласк сърдце раздвижи
които
та за бизоните
© Copyright: Данаил Петров Досев, 2005
Свидетельство о публикации №105041800036
Свидетельство о публикации №105041800036
Рецензии