товасеиочакваше

така е трябвало
защо

тези неща не правеха дъжда
настъпил на вулкан
от живи спомени

остана празна
стая в диспансер
не твоята не твойта нестинарино

с подметки от желязо
набелязан да
 затъва в жарта

още неща правещи дъжд
ръченицата
отново си

момчето
с очила
дебело с колене ожулени

преяло лютеница чело книга
в килера под крушката ослепителна
и тя - ще те прегърне ето вход

и ето я - сред зима виж дъха
ти дланите и топлеше и още и
и тя те гледа както че

като коя

как  гледа
 не

не тез неща правеха дъжд

тогаз опрял встрани велосипеда
 на хълбок от бетон с небце от никел
уверено че нявга ще я любиш

и дрехата ще тича по вода

- и тъй нататъка

какво
какво


Рецензии