така е трябвало
защо
тези неща не правеха дъжда
настъпил на вулкан
от живи спомени
остана празна
стая в диспансер
не твоята не твойта нестинарино
с подметки от желязо
набелязан да
затъва в жарта
още неща правещи дъжд
ръченицата
отново си
момчето
с очила
дебело с колене ожулени
преяло лютеница чело книга
в килера под крушката ослепителна
и тя - ще те прегърне ето вход
и ето я - сред зима виж дъха
ти дланите и топлеше и още и
и тя те гледа както че
като коя
как гледа
не
не тез неща правеха дъжд
тогаз опрял встрани велосипеда
на хълбок от бетон с небце от никел
уверено че нявга ще я любиш
и дрехата ще тича по вода
- и тъй нататъка
какво
какво
товасеиочакваше
© Copyright: Данаил-Петров-Досев, 2004
Свидетельство о публикации №104080800128
Свидетельство о публикации №104080800128
Рецензии