Говорят, что судеб наших смежность
Невозможности превысила предел.
Расстояние линяет в нежность.
Ты меня обидеть не хотел.
Через сотни временных отрезков,
Миллионы городов и стран
Ты меня окрикиваешь резко,
Даже если не меня искал.
Ночь вплетает звезды в ленты молний,
Осторожно, это острый край.
Ты мечту не зажимай в ладони,
И с судьбою в прятки не играй.
Все, что должно, я преодолею,
Не останусь никому должна.
И надежду сладостно лелея,
В жизнь твою войду, едва дыша.
Это солнце бросилось рассветом
За распахнутую дверь мечты.
Это в сердце зародилось лето.
Это в сердце поселился ты.
14.5.2003.
Говорят, что судеб наших смежность...
© Copyright: Снежана Новикова, 2003
Свидетельство о публикации №103111700122
Свидетельство о публикации №103111700122
Рецензии
Фтот стих както странно тронул меня- и я успела сделать перевод- посмотрите, Снежанка
Говорят, че съдбите ни...-автор Снежана Новикова,
перевод на болгарском Весела Кънчева
Говорят, че съдбите ни е невъзможно
Да се пресекат и да продължим.
Растоянието се превръща в нежност.
И не искахме да се наскърбим.
През късове от времена стотици
И градове и страни милиони
Ти сякаш ме зовеш силно,мили
И когато не си ме искал дори.
Нощта звезди запалва в мълнии,
Внимавай, може да те изгори докрай.
Ти мечтата не затваряй в длани,
И със съдбата в тото не играй.
Ако трябва, всичко аз ще превъзмогна,
Длъжна никому няма да остана.
В живота твой да вляза бездиханна
Само мечтая с надежда сладостна.
Слънцето към изгрева се хвърли
И разтвори на мечтите двери.
А в сърцето мое лято зародИ се.
Тъй като в сърцето се засели ти.
Смуглянка 15.02.2006 11:48 • Заявить о нарушении
Говорят, че съдбите ни...-автор Снежана Новикова,
перевод на болгарском Весела Кънчева
Говорят, че съдбите ни е невъзможно
Да се пресекат и да продължим.
Растоянието се превръща в нежност.
И не искахме да се наскърбим.
През късове от времена стотици
И градове и страни милиони
Ти сякаш ме зовеш силно,мили
И когато не си ме искал дори.
Нощта звезди запалва в мълнии,
Внимавай, може да те изгори докрай.
Ти мечтата не затваряй в длани,
И със съдбата в тото не играй.
Ако трябва, всичко аз ще превъзмогна,
Длъжна никому няма да остана.
В живота твой да вляза бездиханна
Само мечтая с надежда сладостна.
Слънцето към изгрева се хвърли
И разтвори на мечтите двери.
А в сърцето мое лято зародИ се.
Тъй като в сърцето се засели ти.
Смуглянка 15.02.2006 11:48 • Заявить о нарушении
ВЕСИ, вы меня просто наповал сразили!!!!!
ПОклон до земли...
онемела от впечатления.
СПАСИБО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
ХОТЯ ЭТО СЛОВО НЕДОСТАТОЧНО ЯРКО ПЕРЕДАЕТ МОИ ЭМОЦИИ.
ААААААААААААААААААААААА!!!!! - это более точно:)
С Теплом, Снежана
Снежана Новикова 15.02.2006 12:26 Заявить о нарушении
ПОклон до земли...
онемела от впечатления.
СПАСИБО!!!!!!!!!!!!!!!!!!!1
ХОТЯ ЭТО СЛОВО НЕДОСТАТОЧНО ЯРКО ПЕРЕДАЕТ МОИ ЭМОЦИИ.
ААААААААААААААААААААААА!!!!! - это более точно:)
С Теплом, Снежана
Снежана Новикова 15.02.2006 12:26 Заявить о нарушении
Снежанка, как видите, ваш стих очень созвучен с болгарском-надеюсь можете понять без перевода.
С теплом.Веси
Смуглянка 15.02.2006 13:00 Заявить о нарушении
С теплом.Веси
Смуглянка 15.02.2006 13:00 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.