Неравнодушье

Беззвучьем речи, равнодушьем
И нежеланием понять,
Скитаньем губим наши души
И нежеланием внимать.

Нам мало мира, горизонтов,
Хотим понять и все объять...
Но если нету нам опоры,
То тут себя нам не понять.

Надломлен звук, терпенья точка
Пробил он толщи... тишину...
Как скрипки стон, издох мгновенья
И свежий воздух по утру.

Гранита вечности покоя
И грез венчаний красоты.
Задумав слово, что ж такого...
Ты сделай шаг в своем пути.
-----------------------------
11.10.2001
Автор © Вадим Риф

В переводе на болгарский язык:

"Неравнодушие"
----------------------------
С беззвучна реч и равнодушие,
И нежелание да вникнем,
В скиталство губим си душите
Без в същината да проникнем.

Малее ни светът, простора
Искаме всичко да узнаем.
Но ако нямаме опора
и себе си не ще познаем.

Пределна точка.Звук се промъкна
Прониза слоя тишина
Стон на цигулка в миг въздъхна
В ефира свеж на сутринта.

Гранита на покой вечен
И красота венчана с кал
Поел си ти по пътя вече
Щом свое слово си създал.
----------------------------
31.07.2002
Превод: © Илиана


Рецензии
На это произведение написаны 3 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.