Голямото мълчание
Защо мълчи интелигентът, питаш?
Защото всичко му е някак ничие.
Устата му е все като зашита:
преди – от страх, сега – от безразличие.
Държавата е сюрреалистична
и всеки честен глас е диагноза.
България не е диалогична.
Тук само се кръстосват монолози.
Тук само се кръстосват интереси
на демагози и идеолози.
От тези предумишлени процеси
какво очаква той? Цветя и рози?
И той мълчи, затънал в чаша водка,
в несигурност затънал, в безпаричие.
И чопли своя някаква находка,
но апатично, от благоприличие.
Народът му е оглушал от речи
и няма слух за истинско послание.
Добре поне, че никой не му пречи
да покрещи със своето мълчание.
Добромир Тонев
Другие статьи в литературном дневнике:
- 27.05.2017. Голямото мълчание
