Виктор Мамченко Цветы отцветают

„ЦВЕТЯ ПРЕЦЪФТЯВАТ” („ЦВЕТЫ ОТЦВЕТАЮТ”)
Виктор Андреевич Мамченко (1901-1982 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


Виктор Мамченко
ЦВЕТЯ ПРЕЦЪФТЯВАТ

Цветя прецъфтяват, илюзии няма,
обхожда полята недетският свят,
с недетска тревога за муза в изгнание
от вятъра бити, тополи шумят.

Копнежи ненужни са, с крехка надежда
е свикнало тялото наше, дори
до слънцето да се простре без одежди
и, сякаш Икар е крилат, да гори.

Илюзии няма и истини няма –
правдивото стана объркан брътвеж
и ето, сърцето нерадостно само
отново огромно в доброто не щеш.

И сякаш през нощи и студ тъй огромно,
морето накрая в кръвта се разми,
сега под ръката е чук монотонен.
Да падне с последен замах се стреми.

Какво пък, крилати... Печалната птица
безкрило се свлече в студената твърд...
Щом тялото своята кроткост бастиса,
примира сред напъни смъртни без смърт.


Ударения
ЦВЕТЯ ПРЕЦЪФТЯВАТ

Цветя́ прецъфтя́ват, илю́зии ня́ма,
обхо́жда поля́та неде́тският свя́т,
с неде́тска трево́га за му́за в изгна́ние
от вя́търа би́ти, топо́ли шумя́т.

Копне́жи нену́жни са, с кре́хка наде́жда
е сви́кнало тя́лото на́ше, дори́
до слъ́нцето да се простре́ без оде́жди
и, ся́каш Ика́р е крила́т, да гори́.

Илю́зии ня́ма и и́стини ня́ма –
правди́вото ста́на объ́ркан брътве́ж
и е́то, сърце́то нера́достно са́мо
отно́во огро́мно в добро́то не ще́ш.

И ся́каш през но́щи и сту́д тъй огро́мно,
море́то накра́я в кръвта́ се разми́,
сега́ под ръка́та е чу́к моното́нен.
Да па́дне с после́ден зама́х се стреми́.

Какво́ пък, крила́ти... Печа́лната пти́ца
безкри́ло се свле́че в студе́ната твъ́рд...
Щом тя́лото сво́ята кро́ткост басти́са,
прими́ра сред на́пъни смъ́ртни без смъ́рт.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Мамченко
ЦВЕТЫ ОТЦВЕТАЮТ

Цветы отцветают, не надо иллюзий,
Недетское время бродить по полям,
Недетской тревогой о загнанной музе,
Срываясь за ветром, шумят тополя.

Не надо тоски, этой ломкой надежды, –
Ведь тело привыкнет навеки хотеть –
До солнца тянутся, без всякой одежды,
Навеки Икаром крылатым гореть.

Не надо иллюзий и правды не надо, –
Правдивое стало как спутанный бред,
И только вот сердце, как будто, не радо
Опять не казаться огромным в добре.

Огромным, как море – сквозь ночи и холод,
Оно, наконец, заблудилось в крови,
Теперь под рукою, как медленный молот.
Ударом последним упасть норовит.

Ну, что-же, крылатый... Печальная птица
Безкрыло прижалась к холодной земле...
Ведь тело привыкнет над кротостью биться,
В потуге без смерть я метаться и млеть.

               1937 г.



---------------
Руският поет Виктор Мамченко (Виктор Андреевич Мамченко) е роден през 1901 г. в гр. Николаев. Служи в руския флот. През 1920 г. емигрира в Тунис, от 1923 г. живее във Франция. Учи във филологическия факултет на Сорбоната. Съорганизатор е на Съюза на младите поети и писатели (1925 г.), участник е в литературното обединение „Круг”. Автор е на стихосбирките „Тяжёлые птицы” (1936 г.), „Звезды в аду” (1946 г.), „В потоке света” (1949 г.), „Земля и лира” (1951 г.), „Певчий час” (1957 г.), „Воспитание сердца” (1964 г.) и „Сон в холодном доме” (1975 г.). Умира на 11 декември 1982 г. в гр. Шел, близо до Париж, Франция.