Станка Пенчева Храбрость
Не сказала бы — что из пугливых.
Ужасают трясины.
И змеи.
И ночные пожары.
А ещё — бередит мою душу
одинокая жалкая старость...
Другого, пожалуй, нет.
Нет, есть.
Смерти боюсь до дрожи,
лишь стоит подумать о маме.
И времени.
Оно тихо, тревожно
чувство, как паук, пожирает...
А ещё трусливых боюсь, не скрою:
в час испытаний не знаешь,
кто дверь свою перед тобой закроет.
Пробираюсь тропой через лес своих страхов.
Иного пути — не водилось исконно.
Один фонарик сражается с мраком.
И для храбрости — пою, как ребёнок.
пер.Л.Станевой
------------------------------------------------------
Оригинал:
ХРАБРОСТ
Станка Пенчева
От какво ме е страх?
Общо взето — не съм от страхливите.
Страх ме е от тресавища.
От змии.
От нощни пожари.
И още — сърцето ми се свива
пред самотната, грозната старост...
Друго? — Като че няма.
Има.
От смъртта се плаша,
когато помисля за мама.
И от времето.
Тихо и страшно
то изсмуква чувството, като паяк...
Страх ме е още от страхливитите хора:
в час тежък не знаеш
кой пред теб вратата си ще затвори.
Аз вървя през гората на страховете си.
Няма друг път — освен през нея.
Едно фенерче храбро ми свети.
И като дете — за кураж пея.
Свидетельство о публикации №120032901635