Петр Пенчев. К любимой
Распахни передо мною душу –
Будто лепестки раскрыла роза.
Светлячками в чистом небе звёзды.
Замер, чтоб миры иные слушать.
Пережить бы это чувство снова,
Где печаль и радость – слитком боли.
Нашей страсти сладкая неволя –
В ней навеки утонуть готов я.
(2017)
КЪМ ЛЮБИМАТА
Разтвори душата си като дълбоко деколте -
да усетя аромата на току разкрита роза.
Като светулки да премигва звездното небе
и да изпадна в продължителна хипноза.
Повтори за миг това прекрасно чувство -
тъга през радост и от наслаждението - болка.
Страстните целувки никога да не пропускаме
и след любовта да ме погълнеш като богомолка.
Свидетельство о публикации №117103009084
Алиса Соловьёва 25.10.2021 11:27 Заявить о нарушении
Очень рада, что Вам понравилось! Спасибо большое!
Елена Зернова 25.10.2021 15:52 Заявить о нарушении