Автор: Генка Богданова
Бях млада, нежна вишня не цъфтяла,
зажадняла за любов. Но зима бяла
сковала бе земята и небето
и поривите, бликащи в сърцето.
Пленил ме бе студът в мъглите гъсти.
Плашеше ме вятър с ледените пръсти.
Скърцаше със зъби тягостно геранът:
"Спи! Не се пробуждай! За любов е рано."
Но грейна лъч в очите ти засмени
и луда тръпка затанцува в мене.
Протегнах устни топлина да пия,
пътя към мечтите с тебе да открия.
Едно докосване... И виж ме само!
Разкошен цвят лежи на твойто рамо.
Ти пиеш аромата ми омайно-сладък,
а в мене зрее плод - божествен залък.
Любими мой, добре че се открихме!
Добре, че ледовете с теб стопихме!
Сега се къпем в слънчева позлата,
заситили със обич нежна сетивата.
Добре, че се открихме
© Copyright: Генка Богданова, 2017
Свидетельство о публикации №117090308129
Свидетельство о публикации №117090308129
Рецензии