Словно бусы на нитку...
Посвящается болгарской поэтессе, Юлияне Доневой
Было так: звуки нежно бродили,
Разлетаясь на брызги, дробясь...
А потом вмиг в слова обрядились,
Пробуждаясь и в строчки ложась.
Робко-робко сначала ступали,
Обретая себя в тишине...
И слова, потянув, нанизали,
Словно бусы на нитку извне...
Как они вдруг запели, сверкая:
Чуть шутя, чуть резвясь, чуть смеясь.
Стихотворная строчка такая -
То взлетит, то опять унеслась.
То приходит... Подчас ниоткуда,
То уходит... Погасшей звездой...
Ах, Какое поэзия чудо!
Ну, накрой своей мощной волной!
Это стихотворение Юлияна Донева перевела на болгарский язык:
КАТО НАНИЗ ОТ СИНЦИ
Така става: нежно скитат звуци,
искрици изхвърчават и се скриват…
А после в миг със ритуал от думи
събуждат се и лягат в редове.
В началото пристъпват плахо, плахо,
намират се в началото в безмълвие.
И потеглят думите нанизани
като наниз от синци навън.
Внезапно заискряват и запяват,
леко се шегуват, скачат, смеят.
На стиха са строфите такива-
ту излитат, ту пак се прибират.
Ту пристигат, някога от някъде,
ту изчезват – гаснеща звезда…
Ах, какво е туй чудо поезията!
В скутите й - мощната вълна!
Фото автора.
Свидетельство о публикации №116031802651
С теплом,
Ведана.
Алексис Морр 24.03.2016 19:39 Заявить о нарушении
Елена Жукова-Желенина 24.03.2016 19:48 Заявить о нарушении