Валентин Гафт Музыка Музика

„МУЗЫКА”
Валентин Иосифович Гафт (1935-2020 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МУЗИКА
                На Е. Светланова

Лъкът, в душата запленен,
докосне ли виолончело
или цигулка, ще споделя
с безгрешен тон мига свещен!

За чистота душа копнее,
сред ехото на тъжен звук,
с целувка в тръбния мундщук
изкуството в дует е с нея!

Щом има Струна – и Ръка,
и Вдъхновение ще има,
и с музика ще се спасиме,
ще бъде Истина – така

ще искаш там без думи скучни
да любиш, дните да твориш,
да отдадеш и да простиш...
Понякога това се случва.


Валентин Гафт
МУЗЫКА
                Е. Светланову

Смычок касается души,
Едва вы им к виолончели
Иль к скрипке прикоснетесь еле,
Священный миг – не согреши!

По чистоте душа тоскует,
В том звуке – эхо наших мук,
Плотней к губам трубы мундштук,
Искусство – это кто как дует!

Когда такая есть Струна,
И Руки есть, и Вдохновенье,
Есть музыка, и в ней спасенье,
Там Истина – оголена

И не испорчена словами,
И хочется любить и жить,
И все отдать, и все простить…
Бывает и такое с нами.



МУЗИКА (перевод с русского языка на украинский язык: Надежда Крайнюк)

Смичок торкається душі,
Якщо струни; віолончелі
Чи скрипки торкнетеся, леле!
Священна мить – не погріши!

По чистоті душа нудьгує,
Ті звуки є відлуння мук,
Щільніш до губ труби мундштук…
Мистецтво – хто, як вміє дує!

Коли така ось є Струна,
І Руки є, а ще – Натхнення,
Є музика, і в ній звільне;ння,
Там гола Істина одна

І не зіпсована словами,
І хочеться любити й жити,
І все віддати, все простити…
Буває ще й таке із нами.





---------------
Руският актьор, режисьор и поет Валентин Гафт (Валентин Иосифович Гафт) е роден на 2 септември 1935 г. в Москва. Завършил е студийната школа при Московския художествен академичен театър (1957 г.). Дебютира в киното през 1956 г. във филма „Убийство на улице Данте”. Има над 50 роли в театъра, 120 роли в киното, участие в десетки режисьорски проекти, радиопостановки, киноозвучавания, телевизионни сериали и дублажи. Пише стихове, текстове за песни и епиграми. Автор е на книгите „Стих и эпиграмма” (1989 г.), „Валентин Гафт” (1996 г.), „Я постепенно познаю” (1997 г.), „Жизнь – театр” (1998 г., в съавторство с Леонид Филатов), „Сад забытых воспоминаний” (1999 г.), „Стихотворения, воспоминания, эпиграммы” (2000 г.), „Тени на воде” (2001 г.), „Стихотворения. Эпиграммы” (2003 г.) и „Красные фонари” (2008 г.). Член е на съюзите на писателите, кинематографистите и театралните дейци, народен артист на Руската федерация (1984 г.), академик към Руската академия на кинематографичните изкуства. Живял и работил в Москва. Умира на 12 декември 2020 г. в с. Жаворонки, Московска област.