Александр Востоков Когда-то, милый друг Кога ли, м

„КОГДА-ТО, МИЛЫЙ ДРУГ...”
Александр-Вольдемар Остенек/ Христофорович Востоков (1781-1864 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОГА ЛИ, МИЛИ ДРУЖЕ

Кога ли, мили друже, ще се срещнем, как
в спокойна къщичка, към мъдрите любезна,
пред светлата камина двама-трима пак
в доверие ще седнем прежно
да спорим, пълни чаши да ни дават знак
за всякакви неща приятни и полезни...


Ударения
КОГА ЛИ, МИЛИ ДРУЖЕ

Кога́ ли, ми́ли дру́же, ште се сре́штнем, ка́к
в споко́йна къ́штичка, към мъ́дрите любе́зна,
пред све́тлата ками́на два́ма-три́ма па́к
в дове́рие ште се́днем пре́жно
да спо́рим, пъ́лни ча́ши да ни да́ват зна́к
за вся́какви нешта́ прия́тни и поле́зни...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Востоков
КОГДА-ТО, МИЛЫЙ ДРУГ...

Когда-то, милый друг, удастся нам опять
В спокойной хижине, для мудрых столь любезной,
Пред светлым камельком двух-трех друзей собрать
В кружок доверенности тесной
И там за налитым стаканом толковать
О всякой всячине, приятной и полезной…




---------------
Руският поет и филолог Александър Востоков (Александр-Вольдемар Остенек/ Христофорович Востоков) е роден на 16/27 март 1781 г. в гр. Аренсбург (сега Куресааре), Лифляндска губерния, на територията на днешна Естония. В началото на ХІХ в. той е активен член на Свободното общество на любителите на словесността, науката и изкуствата и събира своето поетично творчество в двутомника „Опыты лирические и другие мелкие сочинения в стихах” (1805 и 1806 г.). Като литературовед е изследовател на руското тоническо стихосложение, на паметниците на древнославянската писменост, граматиката на славянските езици, полага основите на сравнителното славянско езикознание. Автор е на трудовете „Опыт о русском стихосложении” (1912 и 1917 г.), „Рассуждение о славянском языке, служащее введением к Грамматике сего языка, составляемой по древнейшим оного письменным памятникам” (1820 г.), „Остромирово евангелие” (1843 г.), „Описание русских и славянских рукописей Румянцевского музеума” (1842 г.), „Опыт областного великорусского словаря” (1852 г.), на тритомника със събрана поезия „Стихотворения Александра Востокова” (1821 г.), на стотици статии и студии по литературознание и езикознание. Почетен доктор и почетен член е на редица чуждестранни университети и общества, член е на Руската академия на науките (от 1820 г.), академик е при Петербургската академия на науките (от 1841 г.). Умира на 8/20 февруари 1864 г. в Санкт Петербург.