А в очите ти - любов!

Вьв виелица забулени,
жално клоните скимтят:
изпочупени, обрулени...
А пък пъпките растат.

Под снега въздишка скрила се,
всеки цвят е заличен.
Всичко сви леда безмилостен...
А реката си тече.

Ти ме мериш със обидите
да заминеш си готов,
думите цедиш през зъбите...
А в очите ти - любов!..

                8.02.1998
                Сливен


Рецензии