Развързан е чувала с комплиментите,
целувките топят се, като сняг.
Недейте да се взирате в късметите —
не ще се сбъднат многото от тях.
Ще питате, защо тогава дишаме,
защо навред е този фойерверк,
щом хубавото толкова е мижаво —
звездите гаснат, камо ли човек?
Дори и да се гмурнем във шампанското —
ще отрезнеем пак до сутринта.
Защо ли толкоз тропаме и пляскаме,
щом нищо ново няма на света?
Банална е и клетата надеждица
във рехавите дрешки демоде...
Но по-добре ли е с тъгата-вещица?
Ще се дадем ли да ни изяде?
Развързаният чувал
© Copyright: Людмила Станева, 2009
Свидетельство о публикации №109083001944
Свидетельство о публикации №109083001944
Рецензии